Понякога си мисля за приятелството и как точно ставаме близки с някого – дали ни свързват общи спомени от играта на ластик пред блока, часове пред огледалото за идеалния аутфит след като онова супер яко момче от по-горния клас в гимназията най-накрая ме покани на кафе; безкрайни студентски купони, разкрили „най-доброто“ от мен пред колегите ми (и въпреки всичко това изградили стабилни отношения);ежедневното дърдорене с момичетата в офиса, което няма как да не прерастне в близост към едни и неприязън към други; хора, които са ми помагали и аз съм видяла в друга, по-приятна светлина; случайни многократни срещи с някой, който изведнъж чувстваш по-близък и друг уж по-важен в живота ти… Въобще приятелството е странно нещо, но колкото и хора да влизат и напускат живота ми – ТОЙ – телевизорът винаги ме чака у дома.
С него споделяме друг тип отношения – понякога го оставям да говори за поредния кулинарен шедьовър (който никога не изглежда по същия начин както на екрана, след като аз го сготвя; определено не се приготвя толкова лесно и задължително оставя куп неизмити съдове); друг път съм в настроение да изгледам за 346-ти път историята на Кари в безкрайните повторения на Сексът и града; а често съм океан от емоции, плачейки над поредното холувдско клише в неделния филм.
А още по-близки си ставаме с телевизора, когато сменят часовото време на зимно и навън е супер тъмно, супер студено и често супер дъждовно, за да ми се иска да напусна комфорта на дивана и безкрайният списък на безсмислени забавления от екрана.
Не зная как ще изглежда домът на бъдещето, но знам, че телевизорът ще остане съществена част от декора на всички поуморени от ежедневието и неговите досадни задължения хора. И знам, че ще става все по-голям – буквално. Ясно си спомням една кутийка Юностъ в кухнята у дома, с екран по-малък от подложка за хранене, на който всички успявахме да виждаме новините по време на вечеря, а баща ми дори да следи вечното дерби с всичките играчи на терена J.
Сега размерите са по-други. Най-новото (в което се влюбих) е на марката SONY (коя друга J) - BRAVIA™ S90 4K Ultra HD. Впечатляващи 75 инча (моделът се предлага и в 65 инча за тези, които не гонят максимален размер). Той е изумително тънък, а рамката на екрана е едва доловима. Това, което ясно се забелязва, обаче, е кристалната картина с детайли, които ще задоволят и най-взискателния фен на ярките изображения, защото красотата винаги е в детайлите. Няма как да притежавате този представител на технологичното изкуство и той да не се превърне в център на дома ви. Не на последно място – извивката на екрана, прецизирана за максимално реалистично усещане при гледане от всеки един в стаята. Гаранция!
От SONY не са спрели своя дизайн само до съвършената картина и са решили да ни предоставят освен зрителна наслада и върхови емоции при звука с 360 градуса съраунд звук, който да ни потопи в безкрая на комфорта от богати и мощни вълни от звукови усещания.
Знам, че не ви се иска да се върнете в реалността след описанието на този телевизор, но не бива да забравяте, че съществуват и други удоволствия в живота освен насладата на чаша горещ шоколад с реалната картина на BRAVIA™ S90 4K Ultra HD J.
